За кучетата, хората и политиците

Водена от желанието да изразя гражданската си позиция, като един член на обществото, в което живея, реших да напиша този пост. Всички спекулации, драматизации и манипулации, които изкусно се вихрят по родните медии, електронни и хартиени, не ми дават мира и не мога просто да стоя безучастно и да се правя, че това не се случва или че касае другите хора, но не и мен и близките ми. Искаме или не, ние стоим в основата на всички проблеми, които така настървено дискутираме. Има хора, има проблеми. В едно общество, което е съставено от хора, които не мислят за общото благо, а за своето собствено, проблемите стават повече с течение на времето. Това е така, защото в нашето съвремие ние сме лишени от способността да мислим и преживяваме нещата колективно. Изградени сме като индивиди, а сливането на индивидуалността ни с обществото е невъзможно. Още в далечния 5 век пр. Хр., Платон пише за обществото и държавата. Той си представя устройството на държавата като точно подобие на човека. Така както тялото притежава глава, гръд и корем, държавата има управници, стражи и търговско съсловие (към което се числят и част от гражданите). Загубата на нравствеността в обществото води до изкривяване на възгледите. Решаващо за създаването на една добра държава е тя да се ръководи с разум. Според моите наблюдения, от позицията си на обикновен гражданин, сегашните управляващи не са водени от разум. Тях ги води страхът от това, че са допуснали проблемът да излезе извън контрол и така започват да мислят временни промени, за да позамажат очите на хората и да спечелят време, оправдавайки себе си. Може да не съм компетентна по всички въпроси около проблема, но мога твърдо да заявя, че масовата евтаназия на бездомните животни може би ще "реши" временно проблема. За всички, които ще се запитат "защо временно, като ги изтребят няма да има от тях по улиците" ще обесня какво имам предвид. Вярвам, всички сме наясно, че кучетата по улиците не никнат от земята и не растат по дърветата. Както каза и д-р Мила Бобадова в едно свое интервю "Те не идват от Марс". Аз, за разлика от тях (управляващите) не искам да посочвам виновни. Когато това се случи се започва един безсмислен дебат, който може да се проточи безкрайно и който не е нищо повече от загуба на време и енергия, които биха могли да бъдат вложени в по-сериозни теми. Източниците на проблема са много. Един от тях, може би и най-сериозният, по мое мнение, е непрекъснатото изхвърляне на домашни любимци и техните нежелани кучила. Това се случва, първо, защото кастрацията на домашни животни е все още мит в нашето общество и се приема като нещо много страшно и варварско (тук е парадоксът, че масовото им избиване не се приема за варварско). Кучетата нямат осъзната сексуалност като нас, хората. Те няма да усетят липса след кастрацията. Просто ще си живеят спокойно, както са правели и до сега в неразмножителния си период. Друг сериозен проблем са дворните женски кучета и масовото им некастриране. Вързани на синджир в двора, те са най-лесната плячка за разгонените песове, които обикалят наоколо и надушват женската от километри. Мъжките кучета, чиито собственици не само отказват да ги кастрират, но и ги "пускат да се изкефят" на бездомни женски също са една голяма част от общия проблем. Защото тази женска ще роди и оцелелите кученца ще обитават улиците. Друг е въпросът за това до колко ефективно се работи по кастрирането на бездомните животни. Кастрирането, за което имат грижа от Екоравновесие се извършва хаотично. Днес се кастрират 4 кучета от Люлин, две от Младост и 7 от Красна поляна (примерно). Те нямат ясно изграден план, по който да се кастрира ефективно. В много от случаите кучетата не се връщат на местата от които са взети, което създава допълнителни проблеми. И най-абсурдното има не един случай на маркирана като кастрирана от Екоравновесие женска да роди! ЗЗЖ е в сила от 2008 година. В него ясно е упоменато развъждането на домашните любимци, отглеждането, правилата и прочие. Минаха 4 години. За тези 4 години проблемът можеше да започне да се решава съвсем ефективно. Защо това не се случи? Лесно им е на всички да си измият ръцете с новопоявилото се нарицателно за нещо много лошо "природозащитник". В моя опит с някои от неправителствените организации, познати още под абсурдното "кучелюбци" и "псевдоприродозащитници", мога да заявя съвсем съвестно, че те далеч не са толкова страшни и фанатични, колкото ги изкарват по всички медии. И какво точно значи кучелюбец? Защо непременно трябва да е нещо лошо и то да изключва задължително любовта към хората. Тук се сещам за един много подходящ цитат: "Човек няма две сърца, едното за хората другото за животните. Той или има сърце или няма." Да, във всяка една сфера има и крайни хора, но това не означава, че трябва да ги слагаме под общ знаменател и да заклеймяваме дейността на организации, заради единични бройки. Всички тези истерии около това, че именно природозащитниците били виновни и те пречели на общината да си свърши работата са просто абсурдни. Защо Йорданка Фандъкова и всички отговорни за проблема се сетиха да се самосезират чак след случая с разкъсания професор? Нима не бяха разкъсани две деца, имаше една жена, която загуби краката си и още много случаи на ухапвания. И докато общините нехаеха за сериозността по този проблем и твърдяха, че има много по-сериозни проблеми за решаване, много от въпросните организации, на които се опитват да припишат цялата вина вършеха тяхната работа. (прибиране от улицата, кастриране и търсене на дом)Откакто съм доброволец към една от тези организации, мога да кажа, че не знам за случай, в който да е взето бездомно куче, кастрирано, лекувано и да е върнато на улицата или за него да не е поета отговорност до край от която и да е от неправителствените организации. Така че обвиненията им са напълно безпочвени и недоказуеми, а безумното изказване на Фандъкова, за това, че организациите имат полза от това да има кучета по улиците е абсолютно приложимо за общината, която го доказва вече години наред. При отпускане на 2 милиона годишно за Сеславци и наличието на никакви резултати ... всеки сам може да си направи сметка. И ако тръгнем да правим сравнение между това кой колко е допринесъл за справяне с проблема, общината или организациите, вторите ще спечелят със значително предимство. Разбира се, наясно съм, че е възможно сред всички тези организации да има и такива, които в един момент са злоупотребили по някакъв начин с положението. Но това не е доказано. За сега фактите сочат, че общината не си е свършила работата и по никакъв начин не е поела отговорността за проблема. Защото по закон, уличните кучета не са безстопанствени. Те са собственост на общината. Както ние носим отговорност за собствените си кучета и плащаме данък на общината, така и тя трябва да поеме отговорност за своите. Проблемът ще започне да се решава едва тогава, когато започнат да мислят за решения, които ще сложат началото на един ефикасен и траен метод, по който проблемът с популацията в едно, за сега далечно бъдеще, ще бъде решен. Вместо да сторят това, те се възползват от деленията, които медиите ужасно непрофесионално, нагло и безотговорно лансират, започват уж индиректно да насаждат омраза между хората и така си печелят и време и слава и много гласоподаватели за следващите избори. Настройват хората срещу природозащитните организации, вместо да се обединят с тях и да работят заедно по проблема. Защото въпросните организации, водени главно от доброволческата си дейност и любовта си към опазването на природата и животинските видове, могат да им помогнат и да ги улеснят в борбата с популацията на бездомните животни. Моят призив към всички е да не вярват сляпо на всичко онова, което чуват и виждат излъчвано от родните медии. На всички ни е ясно, че те никак не са независими. Търсете сами информация от достоверни и най-вече обективни източници, които не заемат страна, не драматизират излишно и не всяват смут, паника и омраза. Насаждането на омраза между хората далеч не е присъщо на един политик, който заемайки поста си е обещал да поема отговорност за длъжностите си и тяхното законно и цивилизовано изпълнение. Ако в процес на работата си той установи, че не е годен за справяне със заетата длъжност, вярвам, че е редно да се оттегли сам, като даде път и място на онези, които за разлика от него имат идеи и качества, за да се справят. Да се откажеш от поста си, защото не можеш да се справиш не е срамна постъпка, напротив. Това е едно отговорно и зряло решение, което би накарало хората да те уважават повече. Никой не е застрахован от грешки. Важното е човек да признае грешката си и да се опита да я поправи. Ние сами пожелахме да сме в ЕС и сега трябва да носим последствията и да се вписваме в техните норми и изисквания. И за финал ще си позволя да вляза в тона на премиера и да кажа типично в негов стил: Йорданка Фандъкова, Мирослав Найденов и Бойко Борисов трябва да излязат и да се извинят публично на организациите, които обвиниха несправедливо за собствените си грешки. С уважение и любов и към хората и към животните!